Вашият коментар

Нова Зеландия се интересува от отглеждането на овце в България

В Министерството на земеделието и храните се проведе среща на министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с Н. Пр. Питър Кенеди. Н. Пр. Питър Кенеди е посланик на Нова Зеландияв Белгия, Люксембург, Румъния, България, Европейския съюз и представител на Нова Зеландия в НАТО, със седалище в Брюксел.

Двамата обсъдиха бъдещето на Общата селскостопанска политика. България, както и по-голямата част от страните членки на Европейския съюз настояват бюджетът за земеделие на Европейската общност да се запази, както досега в размер на 48%, посочи министър Найденов. За съжаление други страни искат процентът за земеделие да бъде редуциран до 33. България настоява и за по-бързото изравняване на субсидиите между новите и старите страни членки, каза министър Найденов.

Д-р Мирослав Найденов и Н. Пр. Питър Кенеди обсъдиха двустранното сътрудничество в областта на земеделието и обменът между двете страни със селскостопански и хранителни стоки. Стокообменът между България и Нова Зеландия е слаб и трябва да се работи в посока на разширяване, защото продуктите на Нова Зеландия са добре приети на българския пазар, посочи министър Найденов. Посланик Питър Кенеди предложи сътрудничество по отношение на отглеждането на овце за добиване на месо. Политиката на Министерството на земеделието и храните е насочена приоритетно към фермите, които произвеждат месо, подчерта българският министър. Основна причина затова е излишъкът на месо, който съществува на европейския пазар в момента.

Вашият коментар

Хранене и репродуктивност на овцете

Недостатъчното и непълноценното хранене на овцетепредизвиква намаляване на броя на овулиралите яйцеклетки, нарушаване на половия цикъл, атрофия на яйчниците и безплодие. От правилното хранене  на овцете зависят и развитието на ембрионите и правилното развитие на новородените агнета. При пълноценно хранене се увеличава плодовитостта, като се подобрява физиологичната дейност на половите жлези. При целогодишно пълноценно хранене на овцете е необходимо също около 4 седмици през случната кампания да се повиши равнището и да се разнообрази дажбата, в която голяма роля играят зелените фуражи. Непълноценното хранене при кочовете предизвиква отслабване на половата активност, влошаване на количествените и качествените показатели на спермата – олиго- или азоспермия. Това може да доведе до получаване на ниска плодовитост и раждате на жизнени агнета.

Кочовете трябва да се поддържат в разплодна кондиция целогодишно, за което те трябва да получават разнообразни белтъчни и витаминни храни. Кочовете се нуждаят и от качествени мазнини. Чрез яйцата, които се дават на кочовете, се набавят фосфатиди, които стимулират половата активност. Необходими са и лесно-разтворими захари – те неутрализират някои продукти от белтъчната обмяна при по-високо белтъчно хранене. От минералните вещества трябва да се балансират макро- и микроелементите. Когато съотношението между калция и фосфора е по-голямо от 1.5, спермопродуктивността се влошава. От витамините най-голямо значение има витамин А, защото недостигът му засяга пряко сперматогенезата. Това се отнася приблизително в същата степен и до витамините Е и D.

Хранене, растеж и развитие на овцете

По-голямата маса на агнетата при раждане осигурява по-големи възможности за бърз растеж. Следователно бременните овце-майки трябва да се хранят много добре. При пълноценно хранене на агнетата растежните им възможности могат да се използват в най-голяма степен. Икономическият ефект в производството на месо е по-голям при по-ранно достигане на висока маса. Това се отнася и при използването на овцете за разплод. Недоразвитието на овцете вследствие на оскъдно хранене в млада възраст се компенсира в по-малка степен, отколкото при оскъдно хранене в по-късна възраст. Това има особено голямо значение за близнаците. На агнетата за разплод още в ранна възраст освен майчиното мляко трябва да се дават висококачествено сено и концентрирани смески. Поради това че на 17-дневна възраст относителната маса на търбуха е вече 33,5% (при раждането е само 2%), а на 25 дни – 49%, храненето на агнетата  трябва да бъде съобразено с тези физиологични промени. Дневният прираст на агнетата през периода на отбиването трябва да бъде максимален. Вторият основен период е от отбиването до 1,5-годишна възраст. Този период обхваща четирите годишни сезона и изисква съответно хранене за максимално проявяване на растежните и вълнодайните качества на животните. При мъжките агнета през този период потребностите от хранителни вещества са по-големи.

Когато агнетата се използват за месо в ранна възраст, угояването им започва много рано и е интензивно. С него се цели да се стимулира бързият растеж на мускулите, за да достигнат 25-30 кг на 90-100-дневна възраст. Може се използват целодажбени смески или допълнително се прибавя люцерново сено (брашно). В началото за храенен на агнетата може да се използват стартерни смески с по-високо съдържание на протеин от растителен и животински произход. Когато агнетата се отглеждат за месо до 9-10-месечна възраст, в началото храненето трябва да благоприятства растежа на костната и мускулната система. За целта може да се отглеждат и на естествени пасища с подхранване и в края да се подлагат на интензивно оборно угояване.

Хранене и вълнодайност

Вълната е основен продукт за по-голямата част от овцете в света. Поради това че вълната расте непрекъснато и се стриже веднъж в годината, нейната дължина, дебелина и здравина, разтегливост и други качества зависят от целогодишното хранене. Всяко влошаване на храненето  на овцете през известен период от годината се отразява върху всички количествени и качествени признаци на вълната. Чрез пълноценно хранене в ембрионалния и постембрионалния период се допринася за развитието на космените фоликули. Много голямо значение има дължината на вълната. При еднаква гъстота увеличаването на дължината с 2,2 см води към увеличаване на праната вълна с 1,2 кг.

Хранене на овцете и млечност

Независимо от продуктивното направление на овцете млечността им има голямо значение за растежа и развитието на агнетата. По-голямата част от овцете в света не се доят – млякото им се отделя за кратък период и служи за храна на агнетата до отбиването им. При специализираните породи за мляко млякото е основен продукт и достига 500 литра за една лактация. У нас все още се доят овцете от всички породи и сравнително голямото количество мляко, което се получава, е за сметка на удължения лактационен период. По-голямата част от млякото се получава през зимния и пролетния, а в полупланинските и планинските райони – през пролетния и летния период. Овчето мляко съдържа значително по-висок процент сухо вещество от кравето. Овчето мляко е един от най сложните продукти, които произвежда животинският организъм – съдържа над 100 компонента. Като се има пред вид и извънредно сложният състав на вълнените влакна, ясно е, че през лактационния период напрежението на организма на овцете е много голямо – надвишава напрежението при най-млечните крави. За да се осигури голямо количество овче мляко, без да се нарушат количествените и качествените показатели на вълната, необходими са големи количества разнообразна храна.

Млекообразуването при овцете е свързано с изразходването на много енергийни вещества. При продължително недохранване количеството на овчето мляко намалява и качеството му се влошава. При недостиг на протеин в храната на овцете млекоотделянето намалява рязко. При кравите (вероятно това важи до по-голяма степен и за овцете) млечността намалява с толкова процента, с колкото не достига протеинът в храната. Намалява и процентът на белтъците и мастните вещества в овчето мляко.

През зимата през време на лактация е важно да се осигурява достатъчно количество сурови влакнини, и то главно чрез висококачествено сено, за да могат да протичат правилно ферментационните процеси в търбуха и да се образува голямо количество оцетна киселина. При недостиг на сурови влакнини се образува повече пропионова киселина, което води към намаляване маслеността на млякото. Мазнините във фуражите също така влияят върху количеството и качеството на млякото. Недостатъчното количество на калций, фосфор, кобалт, йод и др. предизвиква намаляване на млечността на овцете.

Вашият коментар

Мутон Шароле – порода овце специализирана за производство на месо

  Мутон Шароле (Charollais sheep) е една от най-известните породи овце във Франция, а също така и в целия свят. Породата овце Мутон Шароле се характеризира с висока скорозрялост и е тясно специализирана за производство на месо, както като чиста раса, така и при кръстоските. Отличително при тази месодайна порода овце е много доброто качество на месото, което се запазва и при по-голяма възраст. Количествата на отложените мазнини в месото е изключително ниско.

Овцете от породата Мутон Шароле са непретенциозни, отглеждат се лесно и имат нужда от фураж единствено по време на периода на възпроизводство. Тази порода овце се приспособява лесно към региони с разнообразен климат и надморска височина.

Овцете от породата Мутон Шароле се отглеждат оборно-пасищно или пасищно заедно с агнетата. Агнетата се угояват почти изцяло на паша с изключение на първите 2-4 седмици, през които трябва да се държат в оборите, тъй като се раждат с много къса космена покривка (почти голи). През този период, ако времето е благоприятно, агнетата може да се изкарват в дворчета за разходка през деня.

Живото тегло на овцете майки достига 80-100 килограма, а на кочовете 120-150 килограма. Плодовитостта на овцете е 180%, като процентът на близнене е много висок. Породата Мутон Шароле позволява целогодишно заплождане. Овцете са изключително скорозрели. Около 80% от овцете се заплождат още на 7-месечна възраст при достигане на 2/3 от живото тегло на възрастните овце. На 70-дневна възраст агнетата единаци, отглеждани на паша с малка добавка от концентриран фураж, достигат до 29 кг, а близнаците около 24-26 кг. На възраст 110-120 дни живото тегло на агнетата е 36-40 кг.

Трупчетата на по-ранните агнета, заклани през юни, както и на по-късните агнета, угоени до началото на есента, тежат между 17 и 22 кг и са отлични качества на месото. Кланичният рандеман на агнетата е 55-58%.

Овце от породата Мутон Шароле в България може да се купят от Научноизследователския институт по говедовъдство и овцевъдство (НИГО) – Стара Загора.

Вашият коментар

Клонираха овца от породата Романов в Татарстан

   В Татарстан са клонирали овца от породата Романов, на име Поли. След пет годишен труд, група селекционери – генетици обявиха резултатите от своя труд. Агнето Поли, за първи път е изведено от задушната лаборатория под открито небе.

Напомняме, че овцата Доли е първото топлокръвно животно, което е получено от клетка на възрастно животно, а не полова или стволова клетка. В естествени условия, всеки организъм съчетава генетичните характеристики на бащата и майката. В случая на Доли, генетичният родител е само един – овцата-прототип.

Експериментът, проведен от учени в Шотландия през 1996 г., накара генетиците в Татарстан да проведат собствена научна разработка за получаване на клонинг на овца. Както отбелязват учените, това дори не е любопитство от страна на генетиците, а желание за радикално подобряване на положението в овцевъдният сектор на страната, тъй като популацията от тези животни в Татарстан е намаляла до минимум. Учените смятат, че клонирането на овце ще помогне за възстановяването на овцевъдството. Още повече, че клетките за тези цели могат да бъдат взети и от умрели животни.

Персоналът, който се грижи за клонираната овца, нежно я нарича ​​Полина или Поля. Трябва да се отбележи, че по своите навиците, тя е много различна от своите събратя родени чрез естествено оплождане. „Поля” е много общителна. Яде хляб от ръцете на съвсем непознати, което, между другото, много безпокои генетиците.

И тук има невероятен факт. За да се роди Поли, генетици са клонирани овца от породата Романов, с характерната за нея груба вълна. Както казват експертите, това е порода за добиване на овча кожа. С Поли се е получил реален инцидент. Вълната от нея е каракул. Може би, предполагат авторите на клонирането, в далечното минало овцете от породата каракул (астраган) и романовата порода са пасли на едни и същи пасища. Налице е генетичен микс, проявил себе си стотици години по-късно.

Вашият коментар

Малко снимки :)

бяло агне

Агне

 

SheepИрландска овца

 

Вашият коментар

Класификация на породите овце

В резултат на развъдно-подобителна работа в света са създадени около 600 породи овце. За по-лесното им изучаване те се разделят в групи по две класификации:
Зоологическа класификация на породите овце

Зоологическа класификация се извършва въз основа на дължината и формата на опашката.

По признака дължина на опашката породите овце се разделят в две групи:

късоопашати – с дължина на опашката над скакателните стави и брой на прешлените 12-16. Към тази група се отнасят овцете тип Цакел, Каракачанска, Романовска и др.;
дългоопашати – с дължина на опашката под скакателните стави и 22-24 опашни прешлени. Към дългоопашатите овце спадат мериносовите породи, Цигай, английски месодайни и различни грубовълнести овце. От българските породи дългоопашати са всички, с изключение на Каракачанската овца.

По признака форма на опашката породите се оформят в три групи:

тънкоопашати. Те натрупват малко резервни мазнини около основата на опашката. Към тази група спадат голям брой овце, разпространени в света, като мериносовите породи, тип цигай, английските месодайни и голям брой грубовълнести. Всички български породи са тънкоопашати. По признаците дължина и форма на опашката нашите овце, с изключение на Каракачанската, се отнасят към дълготънкоопашатите;
тлъстоопашати. Тези породи образуват по-голямо количество резервни мазнини в основата на опашката. Те се отглеждат в областите на Тропика с субтропика, както и в районите с много ниски температури. Резервните мазнини, при нужда, са източник на енергия и вода за животните. Към тази група спадат Каракулската овца, Аваси и др.;
тлъстозадиести (курдючни) породи. При тях резервните мазнини са много и се натрупват освен в основата на опашката, и на задната част на бутовете. Типичен представител е средноазиатската Хисарска овца.

Стопанска класификация на породите овце

Стопанската класификация на породите овце се извършва на базата на тяхната основна продуктивност. В зависимост от този признак породите овце са:
Породи овце за вълна

Те са с основна продуктивност мериносова вълна. Това са животни с добре развита кожа, която много често е с 2-3 напречни и една надлъжна гънка на шията. Върху тази кожа има тънка и гъста космена покривка. С рунна вълна са обрасли тялото, главата, коремът и краката.Овцете от тези породи обикновено не се доят. Към тази група се отнасят Австралийски меринос, Американско рамбуйе, Асканийско рамбуйе. Кавказка тънкорунна и други породи. Като разновидност на тази група са българските породи за вълна -Североизточна тънкорунна, Тракийска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна и други, които са с добра млечност.
Породи овце за мляко

Основната насока на ползване на тези овце е за мляко. Екстериорните им особености са характерни за животни с нежно-плътна коституция – телесните им форми са удължени, тесни, а гръдният кош е дълбок. Краката са дълги, тънки, с тясна постановка. За разлика от другите видове животни с нежно-плътна конституция, овцете за мляко са с по-дебела, но по-рядка космена покривка. Главата, коремът и краката са голи (без рунна вълна). Млечността им е висока – 400-600 / за около 200 дни лактационен период. Вълнодобивът е сравнително нисък. Типични представители на породите за мляко са Източнофризийска, Аваси и Асаф.
Породи за месо

Породите за месо са с по-късо, широко и дълбоко тяло. Краката им са ниски, с широка постановка. Към породите за месо спадат Суфолк, Хемпшир и др.
Породи за ценни кожи

Към тази група спадат две породи:

Каракулска овца, отглеждана в страните на Средна Азия. При нея малките агънца се колят до 4-5-ия ден, за да се вземат кожичките им. От тях се получават най-красивите агнешки кожи – астраган, които са ценна суровина за кожухарската промишленост.
Романовска овца. Руска порода с висока плодовитост – 3-4 агнета при едно агнене и естествено сиво оцветяване, с различни нюанси на космената покривка, високо ценена в кожухарската промишленост.

Породи за комбинирано използване

В зависимост от насоката на ползване техният екстериор се доближава до някоя от основните групи. Към посочената група са породите Ил дьо Франс, Меринофлаиш и др. От отглежданите в България породи местните овце са с комбинирана насока на ползване. От тях Плевенската черноглава, Старозагорската и Маришките овце са с по-добра млечност. Карнобатската овца е с много добри вкусови качества на агнешкото месо, каракачанската е дребна, с вълна, подходяща за изработване на родопски одеала, китеници и други подобни тъкани.

Вашият коментар

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.