Archive for category Информация за овцете

Мутон Шароле – порода овце специализирана за производство на месо

  Мутон Шароле (Charollais sheep) е една от най-известните породи овце във Франция, а също така и в целия свят. Породата овце Мутон Шароле се характеризира с висока скорозрялост и е тясно специализирана за производство на месо, както като чиста раса, така и при кръстоските. Отличително при тази месодайна порода овце е много доброто качество на месото, което се запазва и при по-голяма възраст. Количествата на отложените мазнини в месото е изключително ниско.

Овцете от породата Мутон Шароле са непретенциозни, отглеждат се лесно и имат нужда от фураж единствено по време на периода на възпроизводство. Тази порода овце се приспособява лесно към региони с разнообразен климат и надморска височина.

Овцете от породата Мутон Шароле се отглеждат оборно-пасищно или пасищно заедно с агнетата. Агнетата се угояват почти изцяло на паша с изключение на първите 2-4 седмици, през които трябва да се държат в оборите, тъй като се раждат с много къса космена покривка (почти голи). През този период, ако времето е благоприятно, агнетата може да се изкарват в дворчета за разходка през деня.

Живото тегло на овцете майки достига 80-100 килограма, а на кочовете 120-150 килограма. Плодовитостта на овцете е 180%, като процентът на близнене е много висок. Породата Мутон Шароле позволява целогодишно заплождане. Овцете са изключително скорозрели. Около 80% от овцете се заплождат още на 7-месечна възраст при достигане на 2/3 от живото тегло на възрастните овце. На 70-дневна възраст агнетата единаци, отглеждани на паша с малка добавка от концентриран фураж, достигат до 29 кг, а близнаците около 24-26 кг. На възраст 110-120 дни живото тегло на агнетата е 36-40 кг.

Трупчетата на по-ранните агнета, заклани през юни, както и на по-късните агнета, угоени до началото на есента, тежат между 17 и 22 кг и са отлични качества на месото. Кланичният рандеман на агнетата е 55-58%.

Овце от породата Мутон Шароле в България може да се купят от Научноизследователския институт по говедовъдство и овцевъдство (НИГО) – Стара Загора.

Вашият коментар

Класификация на породите овце

В резултат на развъдно-подобителна работа в света са създадени около 600 породи овце. За по-лесното им изучаване те се разделят в групи по две класификации:
Зоологическа класификация на породите овце

Зоологическа класификация се извършва въз основа на дължината и формата на опашката.

По признака дължина на опашката породите овце се разделят в две групи:

късоопашати – с дължина на опашката над скакателните стави и брой на прешлените 12-16. Към тази група се отнасят овцете тип Цакел, Каракачанска, Романовска и др.;
дългоопашати – с дължина на опашката под скакателните стави и 22-24 опашни прешлени. Към дългоопашатите овце спадат мериносовите породи, Цигай, английски месодайни и различни грубовълнести овце. От българските породи дългоопашати са всички, с изключение на Каракачанската овца.

По признака форма на опашката породите се оформят в три групи:

тънкоопашати. Те натрупват малко резервни мазнини около основата на опашката. Към тази група спадат голям брой овце, разпространени в света, като мериносовите породи, тип цигай, английските месодайни и голям брой грубовълнести. Всички български породи са тънкоопашати. По признаците дължина и форма на опашката нашите овце, с изключение на Каракачанската, се отнасят към дълготънкоопашатите;
тлъстоопашати. Тези породи образуват по-голямо количество резервни мазнини в основата на опашката. Те се отглеждат в областите на Тропика с субтропика, както и в районите с много ниски температури. Резервните мазнини, при нужда, са източник на енергия и вода за животните. Към тази група спадат Каракулската овца, Аваси и др.;
тлъстозадиести (курдючни) породи. При тях резервните мазнини са много и се натрупват освен в основата на опашката, и на задната част на бутовете. Типичен представител е средноазиатската Хисарска овца.

Стопанска класификация на породите овце

Стопанската класификация на породите овце се извършва на базата на тяхната основна продуктивност. В зависимост от този признак породите овце са:
Породи овце за вълна

Те са с основна продуктивност мериносова вълна. Това са животни с добре развита кожа, която много често е с 2-3 напречни и една надлъжна гънка на шията. Върху тази кожа има тънка и гъста космена покривка. С рунна вълна са обрасли тялото, главата, коремът и краката.Овцете от тези породи обикновено не се доят. Към тази група се отнасят Австралийски меринос, Американско рамбуйе, Асканийско рамбуйе. Кавказка тънкорунна и други породи. Като разновидност на тази група са българските породи за вълна -Североизточна тънкорунна, Тракийска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна и други, които са с добра млечност.
Породи овце за мляко

Основната насока на ползване на тези овце е за мляко. Екстериорните им особености са характерни за животни с нежно-плътна коституция – телесните им форми са удължени, тесни, а гръдният кош е дълбок. Краката са дълги, тънки, с тясна постановка. За разлика от другите видове животни с нежно-плътна конституция, овцете за мляко са с по-дебела, но по-рядка космена покривка. Главата, коремът и краката са голи (без рунна вълна). Млечността им е висока – 400-600 / за около 200 дни лактационен период. Вълнодобивът е сравнително нисък. Типични представители на породите за мляко са Източнофризийска, Аваси и Асаф.
Породи за месо

Породите за месо са с по-късо, широко и дълбоко тяло. Краката им са ниски, с широка постановка. Към породите за месо спадат Суфолк, Хемпшир и др.
Породи за ценни кожи

Към тази група спадат две породи:

Каракулска овца, отглеждана в страните на Средна Азия. При нея малките агънца се колят до 4-5-ия ден, за да се вземат кожичките им. От тях се получават най-красивите агнешки кожи – астраган, които са ценна суровина за кожухарската промишленост.
Романовска овца. Руска порода с висока плодовитост – 3-4 агнета при едно агнене и естествено сиво оцветяване, с различни нюанси на космената покривка, високо ценена в кожухарската промишленост.

Породи за комбинирано използване

В зависимост от насоката на ползване техният екстериор се доближава до някоя от основните групи. Към посочената група са породите Ил дьо Франс, Меринофлаиш и др. От отглежданите в България породи местните овце са с комбинирана насока на ползване. От тях Плевенската черноглава, Старозагорската и Маришките овце са с по-добра млечност. Карнобатската овца е с много добри вкусови качества на агнешкото месо, каракачанската е дребна, с вълна, подходяща за изработване на родопски одеала, китеници и други подобни тъкани.

Вашият коментар

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.