Archive for category Отглеждане на овце

Хранене и репродуктивност на овцете

Недостатъчното и непълноценното хранене на овцетепредизвиква намаляване на броя на овулиралите яйцеклетки, нарушаване на половия цикъл, атрофия на яйчниците и безплодие. От правилното хранене  на овцете зависят и развитието на ембрионите и правилното развитие на новородените агнета. При пълноценно хранене се увеличава плодовитостта, като се подобрява физиологичната дейност на половите жлези. При целогодишно пълноценно хранене на овцете е необходимо също около 4 седмици през случната кампания да се повиши равнището и да се разнообрази дажбата, в която голяма роля играят зелените фуражи. Непълноценното хранене при кочовете предизвиква отслабване на половата активност, влошаване на количествените и качествените показатели на спермата – олиго- или азоспермия. Това може да доведе до получаване на ниска плодовитост и раждате на жизнени агнета.

Кочовете трябва да се поддържат в разплодна кондиция целогодишно, за което те трябва да получават разнообразни белтъчни и витаминни храни. Кочовете се нуждаят и от качествени мазнини. Чрез яйцата, които се дават на кочовете, се набавят фосфатиди, които стимулират половата активност. Необходими са и лесно-разтворими захари – те неутрализират някои продукти от белтъчната обмяна при по-високо белтъчно хранене. От минералните вещества трябва да се балансират макро- и микроелементите. Когато съотношението между калция и фосфора е по-голямо от 1.5, спермопродуктивността се влошава. От витамините най-голямо значение има витамин А, защото недостигът му засяга пряко сперматогенезата. Това се отнася приблизително в същата степен и до витамините Е и D.

Хранене, растеж и развитие на овцете

По-голямата маса на агнетата при раждане осигурява по-големи възможности за бърз растеж. Следователно бременните овце-майки трябва да се хранят много добре. При пълноценно хранене на агнетата растежните им възможности могат да се използват в най-голяма степен. Икономическият ефект в производството на месо е по-голям при по-ранно достигане на висока маса. Това се отнася и при използването на овцете за разплод. Недоразвитието на овцете вследствие на оскъдно хранене в млада възраст се компенсира в по-малка степен, отколкото при оскъдно хранене в по-късна възраст. Това има особено голямо значение за близнаците. На агнетата за разплод още в ранна възраст освен майчиното мляко трябва да се дават висококачествено сено и концентрирани смески. Поради това че на 17-дневна възраст относителната маса на търбуха е вече 33,5% (при раждането е само 2%), а на 25 дни – 49%, храненето на агнетата  трябва да бъде съобразено с тези физиологични промени. Дневният прираст на агнетата през периода на отбиването трябва да бъде максимален. Вторият основен период е от отбиването до 1,5-годишна възраст. Този период обхваща четирите годишни сезона и изисква съответно хранене за максимално проявяване на растежните и вълнодайните качества на животните. При мъжките агнета през този период потребностите от хранителни вещества са по-големи.

Когато агнетата се използват за месо в ранна възраст, угояването им започва много рано и е интензивно. С него се цели да се стимулира бързият растеж на мускулите, за да достигнат 25-30 кг на 90-100-дневна възраст. Може се използват целодажбени смески или допълнително се прибавя люцерново сено (брашно). В началото за храенен на агнетата може да се използват стартерни смески с по-високо съдържание на протеин от растителен и животински произход. Когато агнетата се отглеждат за месо до 9-10-месечна възраст, в началото храненето трябва да благоприятства растежа на костната и мускулната система. За целта може да се отглеждат и на естествени пасища с подхранване и в края да се подлагат на интензивно оборно угояване.

Хранене и вълнодайност

Вълната е основен продукт за по-голямата част от овцете в света. Поради това че вълната расте непрекъснато и се стриже веднъж в годината, нейната дължина, дебелина и здравина, разтегливост и други качества зависят от целогодишното хранене. Всяко влошаване на храненето  на овцете през известен период от годината се отразява върху всички количествени и качествени признаци на вълната. Чрез пълноценно хранене в ембрионалния и постембрионалния период се допринася за развитието на космените фоликули. Много голямо значение има дължината на вълната. При еднаква гъстота увеличаването на дължината с 2,2 см води към увеличаване на праната вълна с 1,2 кг.

Хранене на овцете и млечност

Независимо от продуктивното направление на овцете млечността им има голямо значение за растежа и развитието на агнетата. По-голямата част от овцете в света не се доят – млякото им се отделя за кратък период и служи за храна на агнетата до отбиването им. При специализираните породи за мляко млякото е основен продукт и достига 500 литра за една лактация. У нас все още се доят овцете от всички породи и сравнително голямото количество мляко, което се получава, е за сметка на удължения лактационен период. По-голямата част от млякото се получава през зимния и пролетния, а в полупланинските и планинските райони – през пролетния и летния период. Овчето мляко съдържа значително по-висок процент сухо вещество от кравето. Овчето мляко е един от най сложните продукти, които произвежда животинският организъм – съдържа над 100 компонента. Като се има пред вид и извънредно сложният състав на вълнените влакна, ясно е, че през лактационния период напрежението на организма на овцете е много голямо – надвишава напрежението при най-млечните крави. За да се осигури голямо количество овче мляко, без да се нарушат количествените и качествените показатели на вълната, необходими са големи количества разнообразна храна.

Млекообразуването при овцете е свързано с изразходването на много енергийни вещества. При продължително недохранване количеството на овчето мляко намалява и качеството му се влошава. При недостиг на протеин в храната на овцете млекоотделянето намалява рязко. При кравите (вероятно това важи до по-голяма степен и за овцете) млечността намалява с толкова процента, с колкото не достига протеинът в храната. Намалява и процентът на белтъците и мастните вещества в овчето мляко.

През зимата през време на лактация е важно да се осигурява достатъчно количество сурови влакнини, и то главно чрез висококачествено сено, за да могат да протичат правилно ферментационните процеси в търбуха и да се образува голямо количество оцетна киселина. При недостиг на сурови влакнини се образува повече пропионова киселина, което води към намаляване маслеността на млякото. Мазнините във фуражите също така влияят върху количеството и качеството на млякото. Недостатъчното количество на калций, фосфор, кобалт, йод и др. предизвиква намаляване на млечността на овцете.

Вашият коментар

Отглеждане на овце – условията трябва да съответстват на биологичните им особености

При отглеждане на овцете трябва да се създават оптимални условия за запазване на здравословното им състояние и за осигуряване на растежа и развитието на младите и получаване на качествена и висока продуктивност от възрастните. Затова условията на отглеждането на животните трябва да съответстват на техните биологични особености, а не обратното – овцете да се приспособяват към новите условия, създадени от човека.

За изграждане на овчарниците се спазват същите изисквания към терен, почва, изложение, отдалеченост от централни железопътни линии и шосейни пътища, както при строеж на постройки за другите видове животни. Теренът трябва да бъде сух, с малък наклон (0,5-1%) за оттичане на дъждовните води и с възможност за слънчево огряване. Почвата да бъде пропусклива, за да не задържа вода, с ниво на подпочвените води под 1,5-2 м. Това изискване е необходимо, за да не се просмуква вода по стените и да повишава влажността в помещенията.

Овцете се отглеждат в закрити помещения или под навеси. Широката част с вратите и прозорците на помещенията и на навесите се насочва на юг. Западната стена на закритите постройки е плътна, без врати и прозорци. Тясната страна на постройките се насочва към преобладаващите ветрове в района.

Подът трябва да бъде мек и топъл. Торът в овчарника се почиства 1-2 пъти в годината, което означава, че овцете се отглеждат на несменяема постеля.

Основата на прозорците е на височина 0,8 м от пода. Вратите са с размери, които позволяват влизане и излизане на превозно средство за внасяне на фуража и за почистване на тора. По-голямата ширина на вратата 2,4-2,6 м) се свързва и с излизането на бременните овце, които не трябва да се блъскат, за да не абортират. За целта при тяхното излизане овчарят застава на единия край на вратата и с тънка пръчка леко удря овцете по ушите, за да ги успокои и не допусне едновременно излизане на много овце.

В помещенията се изисква поддържане на определен микроклимат: температура на въздуха – 8-12°С за възрастните и 17-20°С за агнетата до 20-дневна възраст, относителна влажност – 60-75% и светлинен коефициент – 1:10-15 за агнета и шилета до 1:25 за възрастните овце.

При отглеждане на овцете се спазва определена гъстота. На едно шиле са необходими 0,7-1 м2 площ от пода в помещение и 1-1,5 м2 от двора. За възрастните овце тези изисквания са съответно 1 м2 и 1,5 м2.

Овцете се хранят и поят в помещенията или на двора. Хранилките за тях са комбинирани едностранни или двустранни, с дължина 2-3 м. Те трябва да осигуряват фронт на хранене 15-20 см за агнета и шилета и 30-40 см за овцете-майки.

Поилките са автоматични или открити водопои, с възможност за осигуряване на фронт за поене 5-10 см. Овцете трябва да се поят с чиста вода с подходяща температура, затова откритите поилки се пълнят с вода непосредствено преди поенето на овцете.

Вашият коментар

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.